автор: ossichka

Светът се променя,
светът е обърнат
и няма, не могат назад да го върнат.
Умираме бавно,
умираме често,
задавени в своята капчица честност
А аз? Аз умирам,
аз също умирам -
по-бързо, по-тихо,
по-бавно, по-равно,
по-подло, по-дълго,
по-ясно умирам,
прекрасно умирам,
безгласно умирам...

Не мога за чакам,
не искам да зная,
не искам да уча,
да чакам до края.
Преливат душите,
преливат сърцата,
не стигат парите,
не стига Земята,
не стига Светът..

Не мога да помня,
не искам да бъда,
а искам да спра,
да спра, да умра.
Така...изведнъж.
И навън да вали,
но нека е бързо
и де не боли....