автор: prizracheto

Във стиховете си
аз влагам само чувства,
макар и да се усещам
толкова, безвъзвратно пуста!

И гатанки сама аз всеки
ден на себе си задавам.
Въпроси трудни,
и грешни отговори
някак си не оправдавам!
И слята с утрото, деня
и светлината!
И свързана с нощта
и тъмнината!
И бягаща далеч от самотата,
сама съм сред пустинята
и тишината!
И срам ме е да си призная,
че всичкото това,
ме много плаши!
Но истината е в това,
че някога,
някъде-
сред свободата,
ще търся своето
така жадувано,
така мечтано-
мое щастие!