автор: krasnoludek

Когато се окажа безпарична,
обичам да излизам на пазар.
Така успявам да се убедя,
че в мен все още има нещо смислено.
Така и аз, и трите ми стотинки,
оказахме се пазаруващи,
на входа на вълшебен магазин,
пред който бе застанал просяк.
Аз влязох вътре и… продаваха-
камбани имаше за глухите,
за слепите- червени свещи.
За неграмотните тетрадки,
в които да записват мислите си.
Един бракоразводен адвокат,
продаваше предбрачни договори,
а някакъв английски чичко,
пробутваше безсмъртната любов
на простосмъртни и разведени.
На щанда пък за дрехи ми предложиха
одежди като за кралица-
да тръгна гола. Е, отказах им.
Предложиха ми да ме съблекат безплатно
и да направя коледно дарение
за щанда „Втора употреба”.
Но нямах толкова удобно място,
в което да си прибера стотинките.
(А можеха и да ме оберат!!!)
Излязох си.
А просякът ме гледаше.
- Защо си без покупки?- ме попита.
- Останах си единствено с рестото.
И дадох трите си стотинки.
Така си купих нещо, без промоция,
на истинската му цена.
Почувствах се безценна.