автор: mitko_jordanov

Седяхме в малка кръчма на брега на океана и разпускахме след горещия ден. Компания от няколко човека събрани от различни краища на България. Около нас се лееше испанска реч. Заслушан в ритмите на вечерта не участвах в общия разговор. Младежа до мен натика в ръката ми някаква снимка. Къща, огромна, бяла, извисена между стар обор и зеленчуков парник.
- Какво е това?
- На Гошко къщата, където си влага парите.
- Четири етажа, пет стяи, две бани и две тоалетни на етаж. Седем години чукам тука, сега я завършихме, няма да ти казвам, стотици хиляди евро, мрамори, дограма, местно парно – разпалено разказваше собственика на снимката.
Погледнах отново снимката. Квадратна постройка с малки прозорци, заобиколена от кална площадка с разхвърляни строителни материали.
- За това ли се мизеруваш тука толкова време, за някакви си тухли и бетон?
- Да, ама сега на центъра на селот`о най-голямата къща – самодоволно потриваше ръце юнакът
- За какво ми е такава къща, толкова време на бъхтам, пък после, подръжка ремонти, аз догодина едно апартаментче в София..-.
само това си говорим нашенци тук, за къщи. Всеки дошъл да изпълни мечтата си за къща. И аз дойдох заради къща, още е пред очите ми. Двор ограден с прясно боядисани дъски. Масивна порта тежко проскърцва. Каменна пътека оградена от цветни лехи. Върху огромни дялани камъни достолепно лежи творбата на стар виенски майстор. Къщата със стогодишна родова памет.
- Като влезеш през входа – стълби, едната на горе, другата на долу
- За мазето ли?
- Какво мазе? Механа двеста квадрата. Сега бащата бачка ламперията. Няма да ти казвам с какъв зор намерихме орех, един огромен в гората, три нощи го прекарвахме с Уаз-ката.

Всеки кът от нея разказва. Посреща те просторен вестибюл, осветен от прозорец на цяла стена, стар кристален полюлей прави вечерите ярки. Цари спокойствие, тишина те обгръща и сваля от теб всякакъв трепет и напрежение. Чуваш гласа си тих и смирен. Няма много мебели, двете картини пренасят в друго измерение. Сякаш попадаш на някакъв остров озарен от слънце и опияняващи аромати, откъснат от реалния свят. Потъваш в краските на семпли тапети. Мека пътека стаява стъпките към гостната. Лъснати никелови брави галят ръцете ти. Резбовани мебели, меден обков и старинна дамаска. Просторна и топла. Дишаш спокойно и с лекота. От ляво пияно, от дясно масивен бюфет. Огромен прозорец срещу него портрет. Стаята на детството ми. Моят свят. Изпълнен през деня от баба ми с поучителни монолози, тягостен към четири след обяд, когато лелите присгигаха за следобедно кафе и набутваха в устата ми кексчета, соленки и какви ли не сладкиши, щастлив вечер с дядо ми, седнали около масата под прозореца покрита със зелено сукно с тесте карти. Омагьосан свят. От стаята или от картите.

- На първия етаж е голям хол, сто квадрата с кухня, а отстарни ще барна фитнес зала със сауна и джакузи.
- Това за какво ти е? Цял ден хамалуваш
- А-а, нека да има, ще видиш някога като ми дойдеш на гости ще си седнем в сауната с по едно питие и ще си спомняме как сме се мъчили в Испания.

Само библиотеката ме изваждаше от тази магия. Така наричаха кабинета на татко. Щом домът се напълнеше с хора и настанеше суматоха, тихо се вмъквах и се свивах в изтърканото дървено кресло. Бях я кръстил царството на мрака. Само настолната лампа осветява ръцете ти. Стените облицовани с книги. Още преди да мога да сричам бяха любимите ми играчки. Разлиствах ги внимателно, както правеха големите. Връщах ги обратно точно на същото място от което ги вадех. Галех дебелите им корици и те ми предаваха своята топлина. Пареха ме след време когато се научих да чета. Колко образи ме посетиха там, разказаха ми за себе си, за истините, за живота. В тъмнината и изплуваха картини от небивали места, пристигаха със звук и аромат. Нищо не беше в състояние да ме отскубне от нея, освен дядо с тестето карти.

- Всичко само сме си правили, с бащата и с дедата, за майстор един лев не съм дал, ама да не мислиш, че е лесно, аз от тях съм научил занаята и затова тия тук добре ми плащат.

Всеки петък вечер дядо сваляше халата и обличаше костюм. Квадратната маса със зелено сукно се пренасяше под лампите. Всички се изнасяха от гостната и замираха по своите кътчета в къщата. Към девет, след вечеря идваха приятелите на дядо. Играеха карти цяла нощ. Сутрин търсех в джоба на дядовото сако лукчета, печалбата от безсънната нощ. През останалите вечери започнахме да ги разиграваме двамата. С картите се научих да броя, научих се да смятам. Овладях всички игри на карти, а картите завладяха мене.

Горещината отстъпи на морския бриз. Умората натисна клепачите, разговорът стана вял. Испанската реч наоколо заглъхна. Бавно се понесохме към бараките до големия строеж. Снимката и споменът изгониха съня ми. Къщата стоеше пред мен, когато обърнах последната карта в губещата ръка.