автор: Mikohito

В свят на красота и суета
крачим всеки ден без път.
Удър след удър болката поета
скриваме дълбоко в свойта плът.
Раните в усмивки прекроявам.
Вървя и продължавам в тъмнината
но своите кошмари незабравям.
А крия ги все по дълбоко във душата

Всеки ден лица безлични срещам.
На лице с усмивка,а в гърба ти нож забиват.
За себе си или за други плащам....?
Че носят сърца хората забравят.
и продължават до края да те нараняват.
В мисли обзети от злоба
хората забравят на къде вървят.
Края на пътя за всеки е един-гроба...
няма смисъл по него в болка и рани да кървят.
Нека всеки някой да намери
и по пътя с обич да вървят
целувка с удър на везната своя да премери
вместо самота до гроб,любовта да изберат.