автор: ggerin

Ти помниш ли когато,след нервен ден
отпускаше се в моята прегръдка
и казваше ми, колко хубаво е
да има кой да те прегърне .
Унасяше се, а аз със обич те обгръщах.
И тази вечер със умората дойде
и колко исках аз да те прегърна,
Ти пак не ме прие, защо ме върна?
Обичам те безкрайно, знаеш,
за теб душата си ще дам,
ела и прегърни ме само.
Обичам те, без край!