автор: doriana-doriana

Хубаво парче! Секси! Все едно блика мартини от него. Ще взема да й го пусна. Няма начин да не й хареса – тя си пада по такива работи! Ще заработи шантавото болтче в главата й, ще потекат едни погледи...
ЦАРИЦАТА НА КРАДЦИТЕ

После ще се усмихне, ще ме ме боцне по носа с палец и ще ме замъкне към стаята за почивка. Знам си я аз! Отдавна я изпитвам. Ще иска да чуе парчето отново насаме, само ние двамата. Ще се скрием от всички, а шефът ще я потърси точно тогава.

- Хей, Ди! Ела да чуеш нещо! – гласът ми я изтръгва от това, което пише.
- Не мога сега! Трябва да се произнасям писмено! – с досада отвръща.
- Не, бе, скъпа! Само да го чуеш! – и надявам слушалките на ушите й. Аз съм дяволът и я дразня точно в момента, когато й е най-напечено. Похотлив дявол съм, но без рога, защото иначе не ми връзва.
- Брей! Това било хубаво! – казва тя и се усмихва лежерно. Започва да клати глава в такт с музиката. Днес е облечена в тясна семпла пола до коленете. Качила се е на едни пирони и сега музиката я люлее на тях като пролетен цвят върху клонче. Имам чувството, че ще я събори и ще трябва да я причакам да падне в ръцете ми. Не че не се е случвало...
- Чакай, чакай пак да го чуя! – тя е въодушевена. Става от мястото си, аз съм се надвесил над нея и си чукваме главите.
- Оу! – възкликва Ди, а двамата разтриваме удареното. Тя протяга палец и ме боцва по носа все едно съм Пипи Дългото Чорапче. После ме хваща за ръка и ме завлича в стаята за почивка, превърта ключа отвътре. Слага отново слушалките и потъва в мартини. Мартинито си има маслинка. Зная, че точно в този момент маслинката плува в замижалите й очи. Сядам до нея на канапето и я оглеждам – толкова е обикновена. Обикновена е, а струи от нея нещо, в което ми се иска да се бухна с главата надолу. Но нали съм дяволът ще се въздържа отново. Трябва да я съблазня не така урбулешката – с някакво си парче през телефона. Мисля да й устроя капан. След това да й предложа изход от него. Точно в този момент ще й забъркам едно кафе, ще я заключа в стаята за почивка и тя ще се хване. Имам договор за подписване, имам срокове да гоня, няма да я оставя намира, докато не я съблазня. Сочна душа е и не е за изпускане, за това ще получа великолепна награда, но няма да ви кажа каква е тя.

- Прекрасен си! Винаги се сещаш на време! Днес не ми е хубаво, нали знаеш! Обичам те, човече! – Ди се усмихва и става прелестна като момиче на Ботичели. Само дето не знае, че аз съм изплувал от катрана на Данте. Всъщност тя не е красива, не, че е грозна, но не е и красива. Обикновена е. Леко е пълна и това сякаш й пречи да се въприема каквато е отвътре. А отвътре е като нареден архив от страсти, всичко, каквото един Сатана може да се сети и да настрои в своя полза.

Идва момента да й подхвърля договора. Така, както си седим на канапето, слушаме безбожен секси джаз и сме се зключили. Отвън се чува шумотевица, което е знак, че трябва да побързам – вероятно я търсят. Отново не могат без нея, а тя е заключена... представете си с кого! Изсмивам се в шепата си, а Ди ме поглежда неразбираща.

- Виж какво, можеш ли да хвърлиш един поглед върху това, ей така както си седим с теб, скъпа! – казвам небрежно и вадя от вътрешния си джоб на сакото листата с договора, навити на руло. Е, да, знам – твърде небрежен съм за нечовек. Какво от това – всичко ми е позволено!

Ди чете съсредоточено. Постепенно усмивката й угасва. Тялото й застива. Кръстосва делово краката си. Токчетата й щръкват. Типична поза за дамите от нейната гилдия. Когато стига до „Изпълнението на договора започва с прехвърляне на нематериалните дълготрайни активи за казване на истина, но не по-късно от датата, последваща подписването на същия. Прехвърлянето на активите – право на учредяване на благородни постъпки и право на оказване на помощ на близки и роднини, започва непосредствено след изпразване от съдържание на думата „Приятели”.”, Ди потръпна. Душата й издаде глух писък – като птица в буря.

Начумери се. След няколко реда стигна до условието в нейна полза, очаквах да има успех: „Длъжникът има право на растеж в кариерата и пълно финансово благополучие при посочени срокове и условия от него до момента на постигане на пълно безочие. При постигане на безочие, длъжникът няма право да иска промяна на условията на договора с анекс.”. Разбира се, не очаквам да стане лесно. Именно защото ги разбира много добре тия работи, затова избрах нея – падението й ще бъде по-сладко за мен. Слушалките на телефона ми продължават да са в ушите й, но знам, че почти не чува музиката – тя се е превърнала само във фон на разсъжденията й.

Прочита всичко и оставя настрани листата. Мълчи и ме гледа в очите. Аз й се усмихвам, защото точно в момента съм се пресъздаал най-очарователния и галантен мъж в живота й. Не съм просто ласкател, нито съм елегантен лигльо – аз съм точно това, което цял живот е мечтала да има. Аз съм приятелят, довереникът, хубавият, умен мъж, който е винаги до нея, когато има нужда. Не може да повярва кой съм, знам го! Прегръщам я нежно, целувам я по бузите, но тя продължава да е замислена.

- Виж какво, скъпа! Всичко може да стане много по-леко, ако приемеш нещата такива, каквито ти ги предлагам. Иначе всичко ще се обърка. Още утре ще те изгонят от работа, вдругиден ще ти открият тумор или друга гадост, може би малкият ти племеник кола ще го блъсне? Защо трябва да е така, м? – целувам я по шията. Мирише на свежо. Изкъпала се е току преди да пристигне на работа, а аз знам дори с какво и как – невидим стоях в банята й тайно и се възхищавах на движенията й.

- Слушай, може ли да помисля? – пита тихо тя.
- Може, но не се бави много! – отговарям.
- Няма, само до утре! – обещава тя.

После отново ме гледа в очите, сякаш иска да разбере, че всичко е някаква халюцинация.

- Не, Ди! Нищо не е измислено, аз съм! – отговарям на мислите й.
- Може ли да помисля върху условията? – пита ме тя.
- По принцип може – позволено е според законите за употреба на човешката воля, стига условията да не са в разрез с духа на договора, нали знаеш – целта му трябва да е постигната! – отговарям нежно аз и я галя по челото. Знам, че е влюбена в мен. Тези неща се усещат. Трябваше ми повече време, но днес тя е влюбена. Това е нейната драма, но какво да се прави – аз съм железен, въпреки, че много я харесвам. Може би повече, отколкото е небходимо.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Седим си двамата с Ди отново на канапето в стаята за почивка. Забъркал съм й онова кафе, в което съм сложил повечко страст и илюзии – по-меко да мине всичко. Усмихвам се чаровно и отново я галя в прегръдките си. Днес Ди е отвеяна, тъга надзърта от очите й. И затова се учудвам защо се е облякла така – показала ми е пищния си бюст от една блуза, която знам, че не би сложила никога на работното си място. Разпуснала е косите си – кестеняви и лъскави. Кара ме да вдъхвам от тях и да проклинам мъжкото тяло, в което съм се наврял. Май доста близки сме станали двамата, дори без аз да забележа това.

- Заповядай! Подписала съм го! С леки корекции – без да изменям целта на споразумението. – рече Ди и ми подаде договора. Не „договор”, това е „Договор”, Сделка на сделките – върхът в практиката ми. Чувствам се неописуемо горд, но в същото време нещо ме стяга в гърлото – Ди разтваря уста и ме целува. Дяволът в мен онемява, мъжът започва да изтръпва. Мъжът крещи, свлича костюма и остава по бели гащи. Това е метафора, разбира се! Тя слага слушалките на телефона в ушите ми, а оттам се разнася познатата секси мелодия, едно мартини с плуващата в него маслинка на илюзиите.

- Няма ли да го прочетеш? – пита Ди и се взира в очите ми. Оттам надзърта смут и неудобство – Сатаната е получил ерекция. Прокашлям се и се вторачвам в текста. Така-а-а-а!

- Това е добре... – продължавам да чета. – Бла-бла! Така...Пак бла-бла...А, ето тук! – соча с пръст един абзац.

- „...Кредиторът се задължава да оказва подкрепа и да ръководи делата на длъжника с грижата на добър стопанин за своя сметка и от името на длъжника. С прехвърлянето от страна на Длъжника върху Кредитора на нематериалните дълготрайни активи за казване на истина, право на учредяване на благородни постъпки, право на оказване на помощ на близки, роднини и приятели, както и останалите активи, Кредиторът се задължава да поеме тяхното изпълнение от името на Длъжника, но за своя сметка.” – затаявам неусетно дъх. Струва ми се, че започвам да се потя.

Ди ме поглежда мило. Изключително мило като Царицата на крадците. Знаех си, че не трябва да се хващам с юрист. Знаех си! Твърде амбициозна идея! Ала съм луд по тая жена! Луд съм и ще си изпатя. Май не ми се ще да сключа никакъв Договор!

„Няма ли? – чувам някой от много високо. Знам къде е това високо и ми настръхват сатанинските рога, които нямам. – Ще подпишеш договора, неговата цел е ясна и неизбежна. Поставените условия не изкривяват духа на Закона! В противен случай...ти знаеш какво!”

Оле-ле! Ти, на Който името не се произнася!

Нямам избор, разбира се – аз страдам от онова, което се нарича липса на свободна воля! Ди ме е прегърнала и слуша сърцето ми как препуска. Започвам да съжалявам, че съм се въплътил в мъжко тяло – сърцето ми издава цялото напрежение. Взимам листата и полагам подписа си до този на Ди – навсякъде, където е необходимо. Тя ме гледа влюбено и ми гали челото. Прегръща ме и ме целува. Знам, че е влюбена в мен, ала май и аз се влюбвам. Тези неща се усещат. Трябва ми повече време! Това трябваше да е нейната драма, нали аз бях железният!

Ръката ми трепери, та фамилията от подписа ми излезе малко накриво. Парчето, което слушам продължава да ме разтапя, сякаш бях айсберг, заседнал в тропиците – далеч от обичайния си дрейф.

Когато приключих за последен път хвърлям поглед върху Договора. Попадам на крайната страница. С катран върху нея е изписана една клауза - поправка на Ди.: „За обезпечение на материални и нематериални вреди, настъпили в бъдеще Кредиторът се задължава да сключи брак с длъжника веднага за срок и при условия посочени от последния...”.

Прилоша ми. Трябва да се махна, но не мога – езикът на Ди се е вплел в моя и блажено ме целува...