автор: maistora

Очаквам с нетърпение и тръпка,
когато уморен се връщам в къщи,
да чуваш в коридора мойте стъпки,
да ме посрещаш и да ме прегръщаш.

Когато до гръдта ми се притискаш
в очакване на ласка и закрила,
се чувствам горд и нужен, без да искаш,
изпълваш ме със щастие и сила.

Прегръщай ме макар и да съм тъжен,
сломяван от умора и тревога,
защото щом почувствам се ненужен
ще спра да те обичам!
Ако мога...