автор: pan-mar

Откривай ме, докрай ме разпилявай
в състоянията хиляди на Космоса,
заривай ме в детайлите на времето,
в необяснимото,което ни обзема.
Отричай ме, не вярвай ,че ме има
че утрето ще дойде безвъзвартно,
очаквай ме, пропъждай ме, незрима
не ме оставяй да прекрача прага.
Аз пак ще те превземам, ще дълбая
в сърцето ти, в душата ти и в нищото,
ще бъда твоя, чужда и докрая
ще се завръщам и ще те разнищвам.
Дордето най-накрая не усетиш,
че ти си аз и аз съм ти отдавна,
безсилен сам ще паднеш на колене
и в тази нощ навек ще те открадна.