Одраскаха небето мокри клони.
Денят се начумери в тъмносиво.
Пресипнал вятър улиците гони
и ги разпръсва в сенките бодливо.
Изтърка се позлатата на розите
/и споменът за жадните ти пръсти/.
Какво ни трябва? Само малко лудост.
И късче от небе. За да възкръснем.