автор: zkuceva

Бенджамин страдаше.
Болеше го.
Трепереше от студ,
но упорито стоеше до прозореца
към улицата, по която щях да се върна.

След четири дни.

Върнах се.
Погалих го.
Поднесох му чаша вода.
Събрах в шепи сълзите му.
Докоснах раните с мекото на душата ми.

Бенджамин, върнах се ...

И моят фикус отърси тъгата – листата си.
И затрептя на прозореца.

______________________________________
На едно цвете, усетило отсъствието ми ...