автор: biruni

Бузи издува леден борей,
огнището къта във пазвите памет.
В небесния купел се рейват мечти,
в кошер от тъмно намерили завет.
Бие безсънно сърце върху ум,
и мисълта нажежава до бяло...
Съмне ли, тръгвам по дългия друм -
нишка разсичаща моето тяло.

Не съм от светците, но съм Андрей,
звяр укротен по петите ми ходи.
Мога желязо да гъна с ръце,
а във очите си силата нося.
Пътят ми бяга стремглаво напред -
пресича морета от тъмни желания,
към планини от надежда нишка преде
и за живот ме заменя смъртта ми.

Родих се безкрил, шесткрак скарабей,
тикам греха си по стръмния сипей.
Името здрава е броня - нали съм Андрей? -
и всекинощно говоря от там със звездите.
В мене живее душа на дете,
и си играе с пространство и време.
Моите пясъчни кули прегръщат небе -
аз съм начало и край на вселена.