автор: dara33

Така искам да не ме боли...
В душата ми толкова много
сълзи, че се давя във езеро.
Сърцето ми, като нарязана
на ивици дантела от пръстите,
които обичам до изнемога е.
Така искам да не ме боли...
Отправям молитва към Бога.
Болките нанизвам на гердан.
Прибирам го на тъмно в шкафа.
След нощите и изгревите чудни
защо във мене посади отрова?
Ослепях от сълзи вече, но си глух.
Пречупи мечтите ми даже...
Не знаех, че толкова боли от любов.
Не искам да те обичам. Не трябва!
Изтичам през теб, като капка вода.
Ставам на цвете, което потъпка.
Само ветровете ме галят неспирно,
а дъждовете се мъчат да ме изправят.
Така искам да не ме боли...