С кал под ноктите и до лактите в пепел и сажди,
и със сълзи в очите дори – аз летя.
Стигни ме – високо, над слънцето даже,
с мигли премрежени – аз се творя...
И прераждам се – буйна, красива и истинска –
в капка музика, в глътка солена вода;
в хиляди багри и топла забрава разплискана,
не пълзя и не крача.. Летя!
С весел смях стъпалата ми гонят вълните
и в косите ми – вятър с глас на трева...
В златен дъжд потопени полите ми –
раждам с длани, когато летя.
По пътя ми – макове – малки принцеси и принцове.
Заспивам в чаршафи от ябълков цвят...
С кал под ноктите, Пепеляшка същинска...
Аз те вдигам. Прегръщам те. И летя.