Тази нощ ще постеля моминския китеник.
Всяка нишка от него със свойте ръце съм изпрела.
После дълго тъках и наричах, наричах, наричах
да е само за зимните нощи до тебе и с тебе…
Тази нощ съм я чакала толкова дълго. И сънувах.
Заплитах си блянове в тънката нишка…
По-дълбоки и черни очи не бях виждала другаде.
Може би затова, щом ме спря, се отрони „обичам”.
Може би затова ти постилам душа за пътека
и момински ръце засновават несръчно по тебе.
Може би е съдба. Аз не зная дали ще е леко,
но сега те дарявам с моминство и топло, и нежност…