автор: alabross

Кой казва, че с времето човек помъдрява?
За кой човек става дума?
За каква мъдрост?
Щом равносметката излезе равна,
остава голата сметка –
и нищо друго.

Ето ме сега в есента на живота,
в живота на есента,
на прага на смисъла.
Още нямам определение за доброто,
а за златото
не ми се пише.

Имаш ли позиция,
ще имаш и враг.
В нозете ти ще се плиска и твоят Дунав.
Какъв трябва да бъде другият бряг,
за да преминеш
и го целунеш?

Светът се разкрасява с маски и грим,
а суетата винаги е на мода.
Нека всички пътища
водят към Рим!
Стига ми улицата, която към тебе води.

Животът ми не бе от случки,
а случаи
без случайности,
подхвърлени от съдбата.
Каквото знам, от есента съм научил.
Затова
са ми жълти устата.