автор: GINKO_PRIM

Не ме превръщай в своя Богородица!
Аз не отбирам нищо от светици
и съм ти казвала, че съм безбожница -
най-рядко в църква паля си свещите.
Не ме превръщай в символ! Аз съм жива.
Стихиите са моята природа.
И само в нощите ти ще притихвам
(не става питомно от дивата порода!).
Не ме притискай да съм вечно твоя!
Какво е вечността – една илюзия.
Не ти ли стана ясно? Зад завоя
приключва Любовта, щом е принудена
да спазва граници, да се живее тихо
(„на сигурно” не се печели никога!)...

Напишеш ли ме в чисти, бели стихове,
аз мога да остана с теб завинаги...