автор: salwia

Навън и в мен студее..
И вятърните трели
раздират сънния покой
на птици без гнезда.

В пролуката след слънчеви лета
нашепвам си молитва за огнище..
..Изплуваш в сянката
на подивелият си от скука мрак
и ме поглеждаш пак,
с износените истини,
да ги приема като дар..
В торбичката ти-лъскави афиши,
от минали участия събрал..
..Не лумва огънят
и влагата му драще,
размива тишината с жал..
Бездомни пътищата
не се връщат,
те само търсят пристан,оцелял,
да се постоплят в нечии мечти
и тръгнат-призори..
По струпеи от камъни и кал
ще сещам,че пред мене си стоял..
В душата ми изгрява
слънце-бяло.
И утринните ми очи
посрещат изгрева си помъдряло,
отмиват твоите следи..
Израствам в зимите си..
И бог да ми прости,
излъгах,че не ме боли...