автор: vanilin

Разплитам се усърдно - ден след ден,
а плетката тъй бързо се стопява...
Расте кълбото с нишката зад мен,
назад остават суета и врява...

На словото ми вплетеният дух
дали ще топли нечия надежда?...
Или ще се препъва някой глух
и сляп лаик в обърканата прежда?...

Загрижена за детския терлик,
тъй баба ми разплиташе пуловер,
докато аз играех на войник
и в ордените дядови се ровех...

Дано успее звездният плетач,
ако изобщо края ми намери,
да изплете след моя сетен здрач
поне терлички за невръстни ери...