автор: betina

Годините
се скупчиха на прага ми -
как да нахлуят
в малкия ми свят! -

и точно днес –
на празник -
маса слагам за всекиго –
дори за непознат.
Усещам
нежността на листопада
как вплита във косите
светлина
и аз се чувствам млада,
много млада,
щом тананика моята душа.
Щом утрото ми
диша като живо,
намига ми
и праща ми привет -
клепачи стискам –
бъркам във торбата
и вадя си късметче
занапред.

Дано да бъде
за живот и здраве.
Две дъщери,
щастливи да растат.
И внуци да отгледам –
мое право –
тогава лист, златист –
да отлетя.