Животът надвиснал бе страшен
там на кръстопътя в нощта
той пътят ми с теб прекоси
срещна две човешки съдби...
Би ли спрял за малко, искаш ли
заедно да повървим в нощта...
самотно е по пътищата мрачни и
тежко е, болката до тебе крачи
А когато на пътя срещнеш някого
и следите ви смесени остават...
Живота за миг става различен
стъпките ви едни към други тичат
Белезите спомени понякога носят
малко тъгa неразбрана в следите
Не се страхувам себе си да споделя,
сега сами избираме пътя си - съдба
Но би ли спрял за малко, искаш ли
един до друг да повървим в нощта
самотно е по пътищата мрачни и
тежко е, ако болката до тебе крачи