автор: angel_inev

„къс сиво небе самотно
гнездо на тополата в дъжда
върбата плаче
и без дъжд но все пак
той потропва с нокти по перваза
и отмерва нечии изгубени секунди
сбръчканите локви отразяват
мътен поглед

една картина която можеше
да е красива ако имаше любов
или пък спомен
без нещо което е изгубено дори
тя нямаше да е така погубена

тогава щеше
да е оцветена с чувство

а сега
празна жал по нещо което никога
(със сетивата си или с ума си)
забулва нечии очи със сивата завеса

жал по какво
(което осветява познатия ни свят
и той полека става видим)”

това се виждаше в прозореца
тогава
дано сега не е така