автор: ringo

На бежанците от Егейска Македония

На гроба на баща ми ето
че житен клас стъбло люлее...
Зърна донесох от полето -
от равнината край Егея.

В надгробната могила сложих
и шепа пръст от бащино огнище.
Любимите цветя положих.
За някой може да е нищо

но аз си знам,че всяко лято
той родните места сънува,
а пък на гроба му цветята
наместо майка го милуват.

Назад във времето се връщам,
обличам вехтите му дрешки.
Край мен горят нивя и къщи,
вървят страдалци безутешни.

От Кукуш-прах и пепелища.
И няма камък върху камък.
Което беше град - сега е нищо.
Зад нас е само дим и пламък.

Прощавай,Кукуш! Сбогом,сбогом!
Отвсякъде все този вик.
Не стигат думите! Не мога
да го опиша този миг!

Изминах с болка тежкия му път,
заръката изпълних с горест.
Живот-борба. И все на кръстопът -
това е бежанската орис.

Запалвам свещ.Сега е жътва
и юлска жар гори простора.
А с тате,милия,нали е мъртъв,
не зная как да поговоря!