автор: Bigheart78

Не искам да остана подвластен на злото,
Не искам да изгори мойта душа...

Не искам да остана подвластен на злото,
Не искам да изгори мойта душа,
защо любовта ми умира,
лощите мисли са вече във мен.

Аз съм ти подвалстен,
държиш здраво мойта душа,
моделираш моите деиствия,
променяш мойте желания,
разпиляваш мойте мечти,
превръщаш ме в камък,
тласкаш ме към дъното,
И куп други лощи неща.

И дори да съм ти роб,
заключен от своите чувства,
изоставен от съдбата,
не съм забравил свободата.

Но знай ще успея да избягам
може после много да е трудно,
да съм намразил аз дори света,
и дори да виждам хора без лица.

Пак ще повярвам в доброто,
ще почуствам мириса на свобода,
ще хвана юздите на живота,
и с доброто аз ще отлетя.

Ще те оставя аз да страдащ,
ще живееш веч без своя роб,
На когото казваше че го обичаш,
но накогото съсипа бедната душа.

Не знам дали още утре ще ти кажа сбогом,
но докога ще играем тази игра,
на добро и на зло,
На роб и царица...