Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОчите й
раздел: Разкази
автор: anonimapokrifoff

Прашно и потно време, върволица от клиенти пред камиона. Както е тръгнало, след час-два стоката ще свърши, той ще се прибере на село и ще удари една ледена ракия. Мъжът примлясва замечтано, но бързо се усеща и вика към каросерията: три килограма чушки каза госпожата, не чуваш ли, не два! И шест килограма боб – на две места по три! Слабоватата руса женица снове безсловесно между щайгите и чувалите, пълни торби, тегли ги на кантара и от време на време прокарва език по подутата си устна. Май снощи прекалих, мисли си мъжът долу и тъпче пари в чантичката, добре, че не й насиних и окото – лошо е за търговията...
“Ама не знаех, че тука ще намеря такива хубави и евтини зеленчуци, и съм само с пет лева!” – тюхкат се пред него напрещели мургави гърди. Мъжът плъзва поглед надолу по тънката талия, мислено обарва облия ханш, слиза до стегнатите закръглени прасци. После вдига поглед към лицето и се загубва в две златистокафяви очи, изпъстрени със закачливи черни точици. Хич не му идва наум да мисли: вземайте, госпожа, вземайте, после ще ми донесете парите... Четиринайсет и трийсет и пет, нищо не ми оставяйте сега, ама как ще носите сама всичко? Яката фигура с вирнат задник потъва между еднаквите сиви блокове, клатушкайки се от тежестта. След десетина минути той пак ще надникне в тези очи...
През работно време по принцип не се занимава с жени. Гледа да върви алъш-веришът и да понатрупа някой лев. Има си една парясница от съседно село, зимата често прескача до нея. Пълна програма, братче – каквото ти е кеф! Неговата ли? Че смее ли да гъкне тая суха ялова овца: три дъщери му изтърси и той тъй и не чу истинския глас на оная си работа...
Свърши бобът, госпожа, има от другия – не е по-лош. Както решите! Осем и петдесет... Мамка му на оня вампир баба Яна – никой не може да изкара боб като нейния. Той даде семе и на други: уж същата почва, водата си е вода, ама не става! Бае ли му дъртият прилеп, препикава ли го? Че и се изтарикати и взе да вдига цената!
Тая пак си облизва джуката и се тутка. Хамава пръчка, ей! Не й стига акълът, че сега е жътвата! Ако й фрасне един, ще се усети тя, обаче няма как – в града са и хора има. Взе я 18-годишна и още тогава си беше заплес, а той, тъпанарят, си мислеше, че човек ще я направи. За първи път я наби година след сватбата. Беше се прибрал вечерта, ревливото бебе спеше в количката, навсякъде беше тъмно. Нямаше ядене на масата, в мивката – мръсна чиния, а интелигентката книга четеше на светлината от уличната лампа. Че като я почна! Изби й от тъпата тиква някакъв си Пушкин барабар с поемите му и болните й мечти за следване: блъскаше й главата, блъскаше, блъскаше, докато стената почервеня.
Какви жени имат само хората, ама са гледали навремето!

Продължението на разказа може да прочетете в сборника "Сонет 130" на Издателство "Жанет 45"


Публикувано от valka на 19.11.2009 @ 17:08:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   anonimapokrifoff

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

13.05.2021 год. / 06:49:43 часа

добави твой текст
"Очите й" | Вход | 23 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Очите й
от savana на 05.02.2010 @ 09:49:07
(Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg
Ще разведря, малко обстановката, ето с това коментарче :

Това живот ли е, ми кажи ? Откакто се пенсионирах тръгнал моичкият след мене и все повтаря „Мило, това, мило онова.” Стана трийсет години откакто сме женени, една блага дума не съм чула от устата му, а все такива като : „Кво слухтиш, като глуха свиня мо?”, „Кво ма гледаш като обагнена овца?, а най вече: „Да иба твойта мама серсемска!” Сега ще ме милосва, когато онази му работа я се вдигне, я не веднъж в месеца. Ще взема да го оставя и да ида в Гърция, да гледам някоя дядка. Поне ще ми плащат за тая работа, а не тук цял ден да търча подир задника му само за едното „Мило.”


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 06.02.2010 @ 08:15:57
(Профил | Изпрати бележка)
Не, не е живот, но много често това е животът.

]


Re: Очите й
от savana на 06.02.2010 @ 15:04:13
(Профил | Изпрати бележка) http://stanpar.dir.bg
Познавах един такъв, като твоя герой.След смъртта на жена си, ревеше с кървави сълзи, колко много му липсва и колко много я обичал. Налиташе ми да го фрасна през зъбите.И тук се сещам за шедьовъра на Ивайло Блалабанов

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

]


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 06.02.2010 @ 16:08:02
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно стихотворение!

]


Re: Очите й
от Lisica на 27.01.2010 @ 12:12:45
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12
Успя да ми образуваш сълзливи точици в жълто-кафявите очи....

Много надълбоко си бръкнал в духовната житейска смрад....

С благодарност за болката и светлинката на спомена....

Лиса


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 27.01.2010 @ 13:25:37
(Профил | Изпрати бележка)
А аз ти благодаря за прочита!

]


Re: Очите й
от diva_voda на 19.11.2009 @ 17:25:10
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за финала! Като в истинския живот - ужас без край ... уви!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 17:37:45
(Профил | Изпрати бележка)
Така е.

]


Re: Очите й
от Silver Wolfess на 19.11.2009 @ 17:29:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Много ми харесва прозата ти! Божи дар ти е!
Поздрави!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 17:38:32
(Профил | Изпрати бележка)
Нали знаеш, Сребърна, кои пишели проза? Некадърните поети!

]


Re: Очите й
от mariq-desislava на 19.11.2009 @ 17:29:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ей не мога да изляза оттук, държиш здраво, а казват, че не винаги всичко се повтаря... Имам предвид в живота.


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 17:39:36
(Профил | Изпрати бележка)
Това, че държа здраво, го приемам като комплимент, но кое в случая се повтаря?

]


Re: Очите й
от mariq-desislava на 19.11.2009 @ 17:42:10
(Профил | Изпрати бележка)
Това, което човек си мисли, че ще избягва, примерът, който е видял в детството си - това се повтаря, рано или късно, заложено му е, в гените ли, къде ли, нямам представа.

]


Re: Очите й
от joy_angels на 19.11.2009 @ 17:43:34
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Аноним! Искрените ми поздравления!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 18:14:23
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Очите й
от esennolisto на 19.11.2009 @ 17:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Страшно е. Във всички смисли. И страхотно написано!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 18:14:49
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че ти хареса!

]


Re: Очите й
от Limonka (danist@abv.bg) на 19.11.2009 @ 19:42:02
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
Безспорен е талантът ти да пишеш, но по-важното е, че добре познаваш проблемите и болките на хората.


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 19:50:51
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно наистина е важно.

]


Re: Очите й
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 19.11.2009 @ 22:33:03
(Профил | Изпрати бележка)
Без думи, даже и удивителни нямам
така добре си го написал


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 22:40:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Очите й
от iskraveselinova на 19.11.2009 @ 23:17:41
(Профил | Изпрати бележка)
Олеле, такова хубаво нещо, така майсторски написано...Разплака ме по нощите, човече, стисна ме за гърлото!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 19.11.2009 @ 23:30:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ама знаеш ли колко се радвам, че прочете!

]


Re: Очите й
от iskraveselinova на 20.11.2009 @ 07:11:22
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ти прочетох-вече за не знам кой път се връщам тук.Финалът е невероятен, сърцето ми се свива, така над четиво съм плакала само още два пъти-когато четях за смъртта на Наталия в " Тихият Дон" и за смъртта на Радка в " Хайка за вълци". Потресаваща сила на внушението! Чета го, пак и пак и не мога да се наситя на емоцията.

]


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 20.11.2009 @ 09:26:15
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!

]


Re: Очите й
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 20.11.2009 @ 10:57:15
(Профил | Изпрати бележка)
не знам какво да кажа...евалла ти за таланта!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 20.11.2009 @ 11:41:41
(Профил | Изпрати бележка)
Правя първи стъпки. Да видим дали ще има и друго и какво ще излезе.

]


Re: Очите й
от kristi на 20.11.2009 @ 12:22:37
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо. Много!

Успял си, аноним, браво ти!!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 20.11.2009 @ 13:12:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Кристи!

]


Re: Очите й
от ggerin на 20.11.2009 @ 22:38:28
(Профил | Изпрати бележка)
Много добро, но жалко за това, че е тъжна действителност за много семейни двойки :((.
Поздрав, аз се натъжих като го четох.
Хареса ми.


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 21.11.2009 @ 10:32:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочита!

]


Re: Очите й
от shtura_maimunka на 21.11.2009 @ 12:40:43
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Чудесно!Четох с голям интерес!
Поздравявам те за хубавата проза!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 21.11.2009 @ 12:43:10
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Очите й
от wert (nemogadaspq@abv.bg) на 21.11.2009 @ 14:17:01
(Профил | Изпрати бележка)
красиво, мда


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 21.11.2009 @ 22:02:34
(Профил | Изпрати бележка)
Малко странно схващане за красотата.

]


Re: Очите й
от wert (nemogadaspq@abv.bg) на 22.11.2009 @ 14:49:39
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
красиво е описано, красива е гледната точка
формата, не съдържанието

]


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 22.11.2009 @ 20:16:27
(Профил | Изпрати бележка)
Сега разбрах и благодаря!

]


Re: Очите й
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 22.11.2009 @ 21:16:24
(Профил | Изпрати бележка)
Майсторско! Да те обездуми чак!!!
От началото до края не пуска.
Поздрави, аноним!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 22.11.2009 @ 21:19:39
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че прочете!

]


Re: Очите й
от galina (diana610@abv.bg) на 26.11.2009 @ 19:38:06
(Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg
Жесток разказ!/във всички смисли на думата/ :)


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 26.11.2009 @ 22:15:58
(Профил | Изпрати бележка)
Много си права - това наистина е жестоко.

]


Re: Очите й
от ANG на 27.11.2009 @ 08:57:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
дали майка може да не забележи сина си


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 27.11.2009 @ 09:48:30
(Профил | Изпрати бележка)
Майка, която ставя сина си и започва нов живот, няма причини да го забележи след години, когато той вече е мъж, а не дете.

]


Re: Очите й
от ortega на 27.11.2009 @ 18:13:41
(Профил | Изпрати бележка)
Разлюля ме все едно съм обърнала на екс три ракии без салата! Яко!


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 27.11.2009 @ 18:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
Три ракии без салата си е яка работа!

]


Re: Очите й
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 02.12.2009 @ 08:41:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Едни огромни очи си ти, А.А. Вътрешни...


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 02.12.2009 @ 08:47:35
(Профил | Изпрати бележка)
Няма как да си ги видя в огледалото!

]


Re: Очите й
от sia на 03.12.2009 @ 18:21:42
(Профил | Изпрати бележка)
Чета го за втори път, силно и вълнуващо е!
Чакам още разкази. Наистина.


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 03.12.2009 @ 18:43:20
(Профил | Изпрати бележка)
Ако е рекъл Бог!

]


Re: Очите й
от nikoi (boo@abv.bg) на 07.12.2009 @ 12:42:28
(Профил | Изпрати бележка)
........................


Re: Очите й
от nikoi (boo@abv.bg) на 07.12.2009 @ 12:43:14
(Профил | Изпрати бележка)
...........................


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 07.12.2009 @ 13:11:09
(Профил | Изпрати бележка)
Разбрах те!

]


Re: Очите й
от nikoi (boo@abv.bg) на 07.12.2009 @ 14:19:27
(Профил | Изпрати бележка)
Извини ме, че го публикувах два пъти:/

]


Re: Очите й
от anonimapokrifoff на 07.12.2009 @ 14:42:54
(Профил | Изпрати бележка)
Два пъти го прочетох!

]