автор: nikoi

Омръзна ми да бъда тиха и добра-
ще прегриза въжетата от страх и ще се свия
под ябълката, във гнездото на змията-
познанието ще ми се разкрие
и без да имам нужда от смокинов лист
ще дойда в твоя райски сън безсрамно гола.
Причастие не давам- ти си чист-
икона, пред която никой друг не се е молил.
Да, никой. Никой друг, освен
отритнатия от Престола ангел,
който дойде нощес за теб и мен,
да ни дари със ореолите на паднали.
И ще се вкопчим в неораната земя,
и с болка ще се ражда челятта ни-
но ще сме двама и ще се крепи дома
на крехките плещи на любовта ни...
Какво, че Раят беше осквернен-
и смъртни сме до дъното на вечността ни.
Дървото обич с корен в теб и мен
до края на света ще ни изхрани..