автор: zinka

Като врабче сред общия рояк
връхлитам от дървото към земята.
Ноември своя топъл шал премята
и може би прехвърча ситен сняг.

Аз чуруликам с другите врабци.
Страхувам се да клъвна от дланта ти.
Животът и така е много кратък,
а с теб една епоха ни дели.

Подай троха на своето врабче.
Едно кафе, една красива дума,
една усмивка, нещо остроумно –
и ще му чуеш бодрото гласче.

Врабци, врабци. И аз – едно от тях.
Но ако нещо в мен е по-различно,
то е това, че вече те обичам,
пък нека и да има малко грях.