автор: saylor

Някога ще умра, ние всички умираме някога
Ала как да позная ,да се пазя от нож във гърба.
Убитите ги щадят, поопяват, залъжат със рая,
За живите ще мълча,- а за мъртвите грижим се знам .

Със лице във калта аз ще падна красиво странично
И душата ще хукне на откраднати кранти в галоп.
В чудни райски градини свежи ябълки зная че има
Жалко,пазят ги там, и без грешка прострелват в чело.

Ний пристигнахме - гледам- нещо нерайско погледа вижда:
Там - безплодна пустиня и нищо безкрайно лежи.
И сред нищото там - обковани врати се издигат.
И огромен конвой пред вратите е погледи впил.

Как изцвили ми кона! Усмирих го със ласкава дума
От бодлите почистих и гривата сплетох му аз.
А старик белокос дълго там с ключовете се лута
Пъшкаше и мърмореше, не отвори и махна се сам.

     И конвоя огромен не издаде ни стон нито дума
     Само просто приклекна, коленете изтръпнали сви
     Тук е шайка престъпна – оглуши ни престъпния звън и
     всичко в кръг завъртя се - над кръга разпнатия виси

И апостола – дядка – крещеше на стражите нещо
Той повика един – заотваряха портите пак
Някой с лост се напъна, вратата успя да помести
И се втурнаха всички във прекрасната таз благодат

Стареца аз познах по сълзите на бузите сухите
Свети Петър бе туй – той апостол,а аз - будала
Ей градини обрасли, със замръзнали ябълки - купища
Но градините пазят и без грешка прострелват чела

     Дай на всеки по нещо, а и много ли исках аз всъщност
     За мен – да имам другари и жена за да падне на гроб
     А пък аз зарад тях райски ябълки ще им отмъкна
     Жалко,пазят ги там, и без грешка прострелват в чело.

Във ръце изтощени свещите се топят като в свещник.
Аз в туй време конете отново подгоних в галоп.
Аз раздрусах , набрах от тез ябълки райски без семки.
За това бях прострелян, без грешка прострелян в челото.

И подгоних конете по далече от тез места гадни
Конете искат овес , но и аз съм захапал юзди
И покрай пропастта с бич в ръката и ябълки в пазва
Аз ще ти донеса – и от рая ме чакаше ти.

Превод: Емил Петров -2009г




Райские яблоки ♫
     Владимир Высоцкий

Я когда-то умру - мы когда-то всегда умираем.
Как бы так угадать, чтоб не сам - чтобы в спину ножом:
Убиенных щадят, отпевают и балуют раем...
Не скажу про живых, а покойников мы бережём.

В грязь ударю лицом, завалюсь покрасивее набок -
И ударит душа на ворованных клячах в галоп!
В дивных райских садах наберу бледно-розовых яблок...
Жаль, сады сторожат и стреляют без промаха в лоб.

Прискакали. Гляжу - пред очами не райское что-то:
Неродящий пустырь и сплошное ничто - беспредел.
И среди ничего возвышались литые ворота,
И огромный этап у ворот на ворота глядел.

Как ржанёт коренной! Я смирил его ласковым словом,
Да репьи из мочал еле выдрал, и гриву заплёл.
Седовласый старик что-то долго возился с засовом -
И кряхтел и ворчал, и не смог отворить - и ушёл.

И огромный этап не издал ни единого стона,
Лишь на корточки вдруг с онемевших колен пересел.
Здесь малина, братва, - оглушило малиновым звоном!
Всё вернулось на круг, и распятый над кругом висел.

И апостол-старик - он над стражей кричал-комиссарил -
Он позвал кой-кого, и затеяли вновь отворять...
Кто-то палкой с винтом, поднатужась, об рельсу ударил -
И как ринулись все в распрекрасную ту благодать!

Я узнал старика по слезам на щеках его дряблых:
Это Пётр-старик - он апостол, а я остолоп.
Вот и кущи-сады, в коих прорва мороженых яблок...
Но сады сторожат и стреляют без промаха в лоб.

Всем нам блага подай, да и много ли требовал я благ?!
Мне - чтоб были друзья, да жена - чтобы пала на гроб,
Ну а я уж для них наворую бессемечных яблок...
Жаль, сады сторожат и стреляют без промаха в лоб.

В онемевших руках свечи плавились, как в канделябрах,
А тем временем я снова поднял лошадок в галоп.
Я набрал, я натряс этих самых бессемечных яблок -
И за это меня застрелили без промаха в лоб.

И погнал я коней прочь от мест этих гиблых и зяблых,
Кони - головы вверх, но и я закусил удила.
Вдоль обрыва с кнутом по-над пропастью пазуху яблок
Я тебе привезу - ты меня и из рая ждала!