автор: sbydnata

... в отговор/ на stratus/ ... и посветено...

Моя обич,
Моя песен тъжна!

През всичките години,
дарили чувства някому,
останали длъжници
на любов, на думи, на обещания,
какво, че ще заспим спокойно
в постеля стоплена по задължение?!
Дори с очи затворени
воюващи със сънища
там...
на друга гара,
в далечно време,
под погледа на пълната луна
ще търсим в мислите си
онази, другата, пропусната
Любов.
Дори да ни отвеждат надалеч,
във вихър разпилян от мигове,
безмилостно отлитащи по релсите
във две посоки безнадеждни
съдбите ни... помолени ще се смилят!
За миг един,
този в който ще платим със себе си!
И...
точно в онзи миг ще видим
вторачили се във мечтите си,
че даже
потеглили с насрещни влакове
сме минали по близки пътища...