автор: hristam

Честно казано, живота ми е пълна лудница.
Повечето ми приятелки са женени с деца, някои вече са и отчаяни съпруги, а аз всичко на всичко досега съм имала двама мъже и половина. Говоря за сериозни връзки. Иначе около мен се понавъртат доста ухажори, които в един момент се оказват безследно изчезнали.
Защо половина, ще попитате. Ами защото човека се оказа женен, и ако е бил нечия половина, то това не е било моята. Твърдеше, че ставало дума за брак по сметка, но това нашето си беше забранена любов. Хиляда и една нощи бях в плен на любовта, после разбрах, че да си красива не е достатъчно. Исках да бъда господарка на съдбата, исках в живота ми да има дързост и красота, а се чувствах като грозната Бети.
Стигнала съм до там да завиждам на омъжената си приятелка, макар че понякога ми напомня на робинята Изаура с вечното си търчане подир децата и мъжа си, обаче все попадам в капаните на любовта. Какво да направя, та да спра да търся тая пуста истинска любов? Защо все се случва да попадам на някой крадец на сърца, а после всичко се оказва шепа любовни илюзии?
Разберете ме правилно - не ми трябва невъзможна любов, нито пък съм тръгнала на лов за милионер. Готова съм да живея не в "Хотел Рай", а в малка къща в прерията в името на любовта. Стига ми един-единствен, който да ми каже - "Моята съдба - това си ти", за да бъда негова за цял живот.
Една дружка ми казва, че твърде много мечтая. Защо пък не - мечтите са безплатни. "Бъди по-практична" - казва ми - "За да оцелеят, сега жените са такива". Съветва ме да сключа подходящ брак, пък после винаги мога да си позволя извънбрачни връзки. Всеки го прави, защото всеки има нужда от усещане за любов, казва ми.
Но аз имам нужда от не просто мъж, а от огън в кръвта. А тя ме гледа укорително - явно смята, че съм тежък случай, и ми предлага да ме заведе при своя позната врачка - да ми направела магия за любов. Не било редно жена като мен - неомъжена и без ангажименти - така да съсипва живота си.
Не ме разбира - това са най-обикновени желания на жена. Истинска жена, която се познава добре и се цени достатъчно. Защото аз съм самата нежност, блестяща, сияйна и фина като скъпоценно камъче. Познахте, нали? Аз съм точно като една съвършена малка перла.