автор: izi9a

С цялата ми любов на татко,който вече не е до мен

Смъртта докосна с тънките си пръсти
сърцето ти и стисна го в юмрук.
И ти си тръгна.Тихичко си тръгна...
а празно зее мястото ти тук.
Днес думите увисват в тишина.
И мъката ме дави.И горчи...
Изплаквам само:Татко,тате...
и всичко се размива във сълзи.

Не мога да те върна.Нямам сила...
Дори не вярвам в чудеса.
Но зная,че бащите не умират,
а се завръщат в нашите деца.