автор: zinka

Ние ли сме?
Аз ли съм?
Сянка в тишината.
Търся се.
Сънувам сън...
Всичко ли е вятър?
Вятър и мъгла и...ти –
топъл до горещо.
Във очите ми вали,
а в сърцето – клещи.
Бяла люлка призори –
вързана в небето.
По-добре я изгори!
Някъде прочетох:
идват мислите – стоят,
после си отиват.
Важно е главите ни
те да не приспиват.
А сънувам...
Няма ме.
Някъде съм в Рая.
Там – под ябълката.
С теб.
И съм грешна.
Зная.