автор: iskraveselinova

Беше на края на силите си. Шест учебни часа. Шест часа кошмар. Върволица от тийнейджъри. Размазан грим, ярки нокти, пиърсинг, шарени кичури. Чудовищна врява. Сбивания. Истеричен кикот посред урока. Нагло мляскане на дъвки. Димящи фасове в кошчетата. И до полуда изнервени или тъпо апатични колеги.
Загледа се през прозореца. В двора потрепваше крехка зеленина. Пролетта настъпваше, пробиваше някак през бензиновата воня, криволичеше между панелките... Представата какво я чака вкъщи бързо я извади от унеса. Учениците си приказваха сравнително кротко. От задните чинове зазвъня мобилен телефон. "Да купя памперси!" - напомни си отново. Майка й беше на легло. Шестмесечен ад. "Боже, имай милост, прибери си я!" Грях не грях, все по- често си го мислеше.
Вкъщи ще бърза да приготви нещо за хапване. После ще измие майка си. Ще стиска зъби от погнуса, а стомахът й ще се гърчи. Не можа да свикне. Всеки път й се потрисаше. После ще дъвче механично пред телевизора и ще слуша за изнасилени деца и банкови фалити. Накрая ще се мушне в студеното легло и както винаги преди да заспи, дълго ще гледа снимката на дъщеря си. Не я е виждала от четири години. Дъщеря й живее в Бостън с дебелия си американски мъж и дебелите му американски деца. Свои деца няма. Има къща с басейн, собствен джип и прислужница. Веднъж е вечеряла с бившия агент на Гуинет Полтроу. Той казал, че не харесва славянския тип жена. Гледала е " Котките " на Бродуей. Два пъти е ходила в Мексико. Изпрати на майка си пончо и шарена кърпа. И много снимки- дебелите американци и крехката стройна българка между тях. Хубава, синеока, тъмнокоса...
Докато с едно ухо слушаше биенето на звънеца, внезапно реши: "Днес ще сложа край!" На спирката, потропвайки от нетърпение, се зачуди дали да се нагълта с хапчета или да си среже вените. Първото й прозвуча по-добре. Иначе щеше да има много кръв. Кой ще чисти такава мръсотия? В аптеката, докато натъпкваше памперсите в огромната пазарска торба, реши да остави майка си на леля Мария. Тя е оправна жена, все ще намери къде да я настани. "И никога повече няма да сменям пелени." От радост се засмя на глас посред улицата. Не й обърнаха внимание- луди, колкото щеш. Почти подскачайки, се отправи към дома си. И внезапно си помисли, че има право на едно последно желание. Така де, осъдените на смърт го имат това право. Науми си да седне в засуканата Виенска сладкарница, да пие кафе и да яде паста. Кафето ухаеше невероятно, а пастата се топеше в устата. Докато я унищожаваше с апетит, загледана в бялата сметанова мекота, изведнъж си представи дебелия американец, също толкова бял и отпуснат, качен върху дъщеря й. От тази мисъл й се отяде. Допи кафето и си тръгна.
Вкъщи изми майка си грижливо, като при всеки спазъм на стомаха, при всяко наливане на устата с горчива слюнка, си казваше: "Днес е за последно. Днес е за последно." Не сготви нищо. Не пусна телевизора. Облече си новата нощница и изтърси хапчетата от чантата си, но после се поколеба и отвори гардероба. Извади яркожълтото пончо и триъгълната кърпа с индиански шарки. Нахлузи дънките и пончото, върза кърпата. Излезе на терасата и се взря в нощта. Беше почнало леко да ръми. Миришеше свежо и хубаво, като бебешко пране. Прииска й се да се поразходи. Тъкмо в тази минута. За последно. Изтопурка ентусиазирано по стълбите и хукна навън. Тръгна напосоки в тъмното. За първи път в живота си не се страхуваше. Мина храбро през парка, край скупчените в инопланетен унес наркомани. Забързано пресече улицата. Колата връхлетя и я помете. Докато лежеше на влажния асфалт и бегло мяркаше ужасените надвесени лица, в очите й падаше дъжд, а умът й почукваше: "Жалко за хапчетата."
"Язък за хубавата дреха, язък!" - вайкаше се огорчено клошарят на ъгъла, докато гледаше как веселото жълто пончо подгизва от кръв. Позагърна се в дрипите си, плю и се затътрузи нанякъде. Изпод пончото бликна тъничка червена струйка и колебливо полази след несретника.