автор: rosi45

От няколко дни ме болеше корем,
но все отлагах посещението при
джипито.
Пиех си бусколизинче и се надявах да е просто колитна болка.
Днес вече реших, трудно, с голяма неохота, да го посетя. От това ми се вгорчи деня, защото знаех, че е кауза пердута...
Защото джипито си е същият квартален лекар от преди 30 години. Само дето сега получава много добри пари.
Защото опашките пред кабинета са още по-големи.
Защото кабинетът е със същия кантар с ръстомер и същото място за преглед на бебета (джипито е педиатър, без да съм сигурна, че успя да вземе специалност).
Сега папките с документацията заливат кабинета.
Сега кабинетът е "оборудван" с допотопен портативен електрокардиограф.
Сега стените са облепени с рекламни постери на лекарства. Представители на фармацевтични фирми ден през ден са при джипито, отнемайки от и без това съвсем малкото време за разговор с лекаря и време за преглед, който е лукс. Но джипито ги обича, защото оставят и мостри на препаратите - аванта, кой ти я дава.
Сега джипито трябва да си купи пакет памук и няколко спринцовки, не че ще ги употреби, за зор заман. Всъщност, ако са необходими, ще ви прати да си ги вземете от близката аптека.
Гледам табелата "Пригответе 2.20 лв", която е по-важна от "Не влизай без покана". И кой ли да те покани, като на джипито не му се дават пари за сестра и няма врме да те погледне, камо ли да те кани...
Не му се дават пари и за цял наем, затова дели кабинета с колежка, която непрекъснато плюе...
А общият коридор и пейките отвън- на никого не му се дават пари за ремонт и те са в окаяно състояние.
Тези и други подобни мисли ми помогнаха да изтърпя безкрайното чакане.
Влизам и поздравявам. Джипито няма време за отговор - навело е глава и рамене и пише ли, пише, същински Паисий Хилендарски.
Осмелявам се да кажа :
- От няколко дни много ме боли корем.
Тишина. Нарушена от оплакванията на лекаря, че не му работи принтера и че много трябва да внимава, да не сгреши нещо, че глобите са солени. Демек да не го безпокоя...
Влиза друг пациент и се обясняват нещо с джипито. Моята работа скоро няма да стане и затова, без някой да ме е канил, сядам на един стол.
Чакам. Чакам някакъв въпрос относно моя корем.
- Вземи си малко бусколизин, пази малко диета...
- Вече го направих. Нямам повръщане и разстройство - казвам аз, за да ù спестя трудната задача да ми зададе няколко въпроса.
В това време тя гледа резултатите на друг пациент и се готви да му види гърлото.
- Хей! Аз съм още тук и искам преглед!
- Добре де...
Започнах да се събличам. Легнах на кушетката. Нямаше как - натисна няколко пъти корема ми, при което аз силно охках.
- А! Защо така те боли, бе?! - и сложи ръце на кръста.
- Това питам и аз!
- Нямаш остър корем... Сигурно имаш колит.
- Е, и?
- Малко диета... Я като си дошла да ти направя и профилактичен преглед, че ще ме глобят иначе...
- От два часа съм тук и се чувствам по-зле от преди да вляза. Хипертоничка съм, сигурно вдигнах кръвното. Няма ли да го премерите?
- А, ти сигурно си имаш електронен апарат вкъщи.
И пак пише, пише... Слагам един подпис върху бумагите и изхвърчавам навън, неспособна да остана и минута повече в този т.н. лекарски кабинет.
Навън хората стоят безропотно и покорно, като овце на заколение, за да влязат в заветния кабинет .
Чакат помощ... По цялостното здравословно състояние на нацията то си личи колко я получават!