автор: nejna_e_noshta

Кошута съм.
В самотна гора,
поглеждам
с влага в погледа
и не само в него,
луната.
Елен ми е нужен,
елен лопатар,
безцеремонен и див,
с първични от страст
намерения.
Да потъне в очите ми
и не само във тях,
да скрие луната
със жажда и похот.
След туй да си тръгне
вирнал гордо глава
и с копитца
от радост да тропа.


А аз ще остана
отново сама.
В погледа ми
ще блести настроение.
Дълго ще чакам
да откърмя с нощта
в рогата му n разклонения.