автор: magare

В тези кротки очи

на кошута, която си тръгва
има само забрава .
От това не ми става по-лесно.

Щом невяра си сял-
самотата е твоята жътва.

Плаче времето с мен.

След лъжите-
мълчание честно.

Не, недей да звъниш!
Зад вратата, която затворих
Има само три думи.
Твърде много...

/Не ще разбереш./

Зад луната се скривам...
И е нощ на последно безумие.

Щом без мен си живял
няма повод
без мен да умреш.