Утрото ми обеща
да бъде слънчева неделята,
а после май го домързя-
легна облачно в постелята.
Небето е разнищено неделно-
парцалено виси във сиво.
Едно дете подритва топка
доказва на живота, че е живо.
Не знам дали от есента
е спрял часовника следобедно.
Чаровната ми самота
с лъжичка нежно бърка спомена.
08.11.2009