автор: scenaristbg

Ноември барабани по прозорците,
а аз си щракам с пръсти на топло.
Разгиздавили са се разни моми,
които забелязвам рядко напоследък,
защото видите ли,
барабанният ден
беше най-ранната възможност
да ги видя.
То една беше,
пък и ненагледна
си я виждам всеки път,
ама то нали е празник.
Неумирим съм напоследък.
Хубавец си е това слънце,
пък и градът е един такъв свеж, свеж,
пълен с идеи.
Аз нямам нищо за казване напоследък.
Гледам разни глупости,
чета разни глупости,
може и глупак да съм станал, кой знае,
но не ме интересува.
Аз наистина нямам нищо за казване,
нима е нужно да отварям очи,
уши и прочие
за красотата на красивото.
Лежа си под хубавото слънце
и то е твърде хубаво,
за да свърши.