Измина година, откакто те познавам.
Измина година, откакто съм с теб.
Уж беше вчера, а се убеждавам,
че времето равнява се на век...
От толкова време ме правиш щастлива
и в мене внасяш покой.
Караш ме да се чувствам желана, красива -
Боже, от толкова време си мой!
Ти любов зася във моето сърце -
и бе една такава силна, чиста.
Като капка дъжд от синьото небе,
паднала тя във мене се разплисна.
Как успя да ме плениш, и аз не зная.
С шесто чувство или с безпогрешен нюх?
Знам, че ще те помня (без за думите си да се кая)
с лигавщина, но и с силен, волен дух!
Ще запомня погледите твои страстни и горещи,
които във сърцето ми оставиха печат.
Те влудяваха ме всеки път на нашите срещи,
но това за сърцето беше благодат!
И целувките не мога да забравя -
те бяха моят наркотик.
Пред тях безсилна, не можах да се опазя
и сънувах всяка вечер твоят лик!
Знай - за мен си не луна, а слънце,
което мълчеливо си гори.
Надежда си във изгрев и любов във зрънце,
обичам те такъв - мълчи, мълчи...
Спомени много имаме общи,
но гледам напред във бъдещето аз.
И във всички дни и всички нощи
виждам нас и нас, и нас!
По природа е фатална нашата връзка,
защото ти си тринадесет, аз пъ тридесет и едно.
В комбинация сме сила всемогъща -
не съжелявам за нищо, а няма и защо...
Това значеше - ОБИЧАМ ТЕ!-
завинаги, а не просто сега.
Ще бъде така обещавам ти, вричам се,
докато споделяме една и съща мечта!
Искам само да знам, че си тук!
Че място има за мен във твойте обятия!
Че ще си винаги ти и никога друг!
Че единствено аз ще съм твоя богиня!
Когато си тръгнеш се губя бавно,
миг след миг,
защото без теб я няма светлината.
Тук ли си - всеки от тях е велик -
не си отивай, не искам да царува тъмнината!
Но дори до болка да боли
и в тъмното ще те чакам знай!
Искаш ли ме - вгледай се и потърси -
любовта и аз ще бъдем там до край!