автор: Narwal

- Казваш, че си монах, Хилдо, а яздиш като стар кавалерист – каза Калоян на спътника си – На мен краката ми изтръпнаха. Препускаме вече цял ден. Слънцето вече преваля. Конете са изпотени. Трябва да спрем да починем. Вече преминахме границата. А и умирам от жажда.
- Рано е още, Калояне – отвърна монахът – Намираме се във Филипополската периферия, и знаеш кой е владетел тук. А и много път имаме до Търнов.
- Прав си, Хилдо! Тук управлява Иванко, а той ми е по-противен и от ромеите, въпреки, че често ни е помагал. Но не можем да караме без почивка. Ще се отбием в земите на Йоан Спиридонаки. Той е стар приятел. Ще ни приюти.
Двамата спътници пришпориха конете и по тъмно пристигнаха пред портите на крепостта Аетос. Спиридонаки ги прие радушно.
- Радвам се да те видя отново сред нас, Йоаница – каза той. – Как си? Разказвай! Как избяга от Константинопол?
- Помогна ми Евдокия Ангелина, приятелю, племеницата на василевса. Подкупихме стражите и представяйки се за ромеи търговци излязохме извън града. Исаак ІІ Ангел беше на инспекция на крепостите около Трапезунд. Безпокои се за намеренията на брат си Алексий. С моя спътник се запознахме в Константиновия град. Той е много ценен човек. Предаде ми твърде важни сведения относно намеренията на ромеите. Тревожа се за брат си Асен, а и за другия се брат също...Теодор-Петър.
- Не са страшни ромеите, Йоаница! Сега не са страшни.....Тях ги знаем, виждаме ги, пазим се от тях. Сега опасността идва отвътре...Болярите! Отново надигнаха глава след като Асен им отне правото самостоятелно да събират данъци и сами войска да поддържат. Отново към Рим започнаха да гледат. Много от тях действат по същия начин както при Фридрих І Барабароса. Търсят подкрепа от Рим царят в Търнов да убият и всеки от тях отново цар се стяга да става.
- Така е, приятелю! Така е! – каза Калоян и тъжно поклати огромната си глава. – Какво да се прави като никой не признава царската корона на брат ми Асен. Не е важно колко битки ще спечелим, Йоане! Важно е Божиите избранници да признаят, ЧЕ НА ТОЗИ СВЯТ ИМА БЪЛГАРСКИ ЦАР! ИМА БЪЛГАРИЯ! Тогава ставаме силни. И тогава никой няма да смее Божията воля да пристъпи.
Калоян замислен стана от стола на трапезата на любезния си домакин и се приближи до камината. Беше късна есен. Нощите ставаха студени и мрачни. Листата на дърветата падаха и цялата природа навяваше тишина и тайнственост. Нещо ставаше в България, в Константинопол, в Рим, но никой нищо не чуваше. Нови армии се стягаха за нови походи, за нови битки и все към многострадалната българска земя. Не стигаше това, а още тайнственост по тази земя се носеше от нейните собствени управници. Как да искаш да си цар в България?! Това означаваше върху остри мечове постеля да си застелеш. И как да се браниш? Срещу кого? Как му се искаше на Калоян да проникне в главите им. Да чуе мислите им. Да научи плановете им. И най-вече на.....Рим. От там сега идваха и добрите и...лошите вести. Мислите му прекъсна Йоан Спиридонаки:
- А и хазната е празна! Не можем нито на войници да плащаме! Нито крепости да строим!
- Аз знам нещо, което може да ни помогне! – внезапно се обади Хилдерих на български език. За двете години заложничество на Калоян бе успял и този език да овладее. Спиридонаки се сепна. Не очакваше този от гостите му да разбира какво си говорят двамата български аристократи. Но Калоян го успокои:
- Това е наш човек, Йоане! Казва се Хилдерих. Францискански монах, а иначе от вестготите. Баща му е живял по нашите земи и не му е чужда нашата борба. Можеш да говориш пред него спокойно.
- Има една стара легенда. Легенда за крал Теодорик. Преди повече от пет века по тези земи живели готите. Те имали огромна империя простираща се през цяла Мизия до Далмация и Панония, че и по нататък. Столицата им била Равена. Но настъпили времена, когато отвъд Истъра започнали набезите си варварски племена. Дълго време крал Теодорик удържал натиска им, но един ден дошли българите. Били много напористи и в набезите си стигали и отвъд Хемус планина до Тракия. Плячкосвали градове и села. Василевсът в Константинопол ударил на молба пред Теодорик да ги спре. Теодорик се съгласил, но поискал по сто златни сестерции за всеки загинал свой войник, а за генералите по хиляда. Битката била много жестока, но Теодорик победил българите. Жертвите обаче били толкова много, че златото, което василевса платил приличало на планина. Това съкровище не е открито и до днес, а то е останало тук........в земите на българите. Баща ми ми беше разказвал, че всички книги и криптоскрипти на готите са пренесени от Равена във......Ватикана. но дълги години никой не е можел да бъде пратен за да открие това богатство. Сега може би с новия кръстоносен поход папа Инокентий ІІІ ще се опита и тази задача да изпълни. За него това е много по-важно от Гроба Господен.
Йоан Спиридонаки и Калоян слушаха с широко отворени очи. Дълго време след като Хилдерих завърши разказа си те не можеха и дума да продумат. Накрая обаче Калоян наруши тишината:
- Мисля, че ти няма да пътуваш за Търнов, Хилдо – каза той – ЗАМИНАВАШ ЗА РИМ!