автор: other

През разстоянията Те заговарям,
защото виждам те в мен
Не искам много -
само с мен да Си щастлив
В тишина от думи
чувам само
гласовете на сърцата...
Моето въпрос задава,
Твоето в отговор шепти
мечти за място без тъги
Аз уча се да слушам...,
(красиво е когато съумявам)
песните от тишина, написани от Теб.
Акордите са лесни,
затова и няма нужда от слова
Внушението е безметежно
като Любовта
и никой няма сила
над Това.
Превръщам се в нота,
когато чуеш Ме в песен,
в звук от Теб, в стон,
когато бродиш в Мен,
а то е всеки ден...
Притихвам, -
неизбежно следва ураган!
Избухвам, -
сред искри от мисли
чувствам огъня в Мен!
Изгарям и възкръсвам,
във Феникс се превръщам!
Умирам и се раждам,
когато сливам се с Теб!
Тогава, както и сега,
усещам прилива -
залива ме и ме отнася
сред окаен от чудеса,
където във позната светлина
Ме насърчава Твоята уста...
Допирам устните до теб...
Кой пръв ще изгори...?
Ти силните ръце протягаш,
устремен към Своето Начало
и сякаш нищо няма да Те спре
по пътя, водещ Те към Мен
Прегръщам Те,
превива Ме товара на страстта,
след нея идва участта,
която следва всеки дръзнал
да мечтае за щастие
в чужди светове!
Препъвам се в заплетени въпроси,
които бутат Ме от всичките страни
Не падам, нито се накланям,
защото с поглед
втренчен съм в Теб
Магията, за да разрушиш
достатъчно е само поглед да отвърнеш някой ден