автор: pijama

"Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл - бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен."

Сиротна песен, Д. Дебелянов


Понякога ще ме налитат бегли спомени
и ще суша водата в слабите очи.
Ще мачкам като листи дните си отронени.
Ще е солено в тях и ще горчи.

Под сянката на времето ще се излегна.
Ще гледам колкото си искам отстрани.
Ръката си трепереща - ще я протегна
и ще докосвам през усмивка дните отпреди.

И няма да ми трябват спомени - бастуни,
ни вещи стари - патерици, нито очила.
Ще бъда там в света, съставен не от думи,
във който в тялото си носех и душа.

Тогава и където ме докосваха шегите,
и пламвах от желания и смеех се в несвяст.
Във вечери, в които почваха игрите,
и в нощите на топлина, докосване и страст.

Ще се намеря пак на пътища незнайни
да спирам в непознати градове,
да гоня прахоляци, митове и тайни.
Ще срещам нови хора, нови гласове.

Но таз магия вече няма да ме върне
в загубени страни, в забравени мъгли,
макар че идва нощем, за да ме прегърне,
да ме събужда, после да ме гледа и мълчи.

Ще стана пак на сутринта, студен и спретнат,
очите в огледалото ще видя - своите очи,
За миг ще ги позная. Те пък, ще ме стреснат,
зачервени още, но угасващи почти.

С широка крачка ще прекрача спомени. И прага.
Ще се усмихна на съсед. И той ще поздрави.
"Магиите..." ще си помисля
"...по-добре са си при маговете...",
ще тръсна рамене и времето ще продължи.

2009