По повод празника на Народните будители
Между дърветата в гората
се скитам аз като дете,
но тя за мен е непозната
и малко чужди са ми те.
Разглеждам аз на Хулите гората
и преценявам всякое дръвче-
кората, цветовете и листата
и колко силно слънце ги пече.
Дъбове виждам с плодове обилни,
които само свинете ядат
и трепетлики нежни, но стерилни
безпомощно със листи да трептят.
По пътя срещам гъбки разноцветни
кои красиви, кои не дотам.
Изглеждат ми примамливи, кокетни,
но трудно е за мене да ги ям!
Мечета мили, тромави, забавни,
лисички със раирани кожуси,
водички бистри във потоци бавни
и раци хапещи се помежду си.
Птички скокливи от храсти чепати
гората пълнещи със звукове игриви,
но кодовете в песните им скрити
навяват скука и размисли сиви!
Накрая срещам пищна орхидея
със бели цветове като касинки-
признавам че омаян съм от нея,
от прелестта на нежните й гранки!
* * *
Най-хубавото е това,че има
гора такава в нашата страна!
Макар че днес у нас е люта зима
гората ще ни дава топлина!
31.10.2009 г.