автор: nikoi

Разчупи самотата ми като хляб-
нахрани с нея делника просешки.
Дай очите ми празни на някой сляп,
нарисувай ме с цвят на восък.
Зазидай сянката ми в чешма-
жаждата жажда да утолява.
И излъжи, че не съм сама,
излъжи, че не си ме предавал.
Излъжи, че една добра тишина
ще приседне в люлката на съня ми,
излъжи, че от мен ще струи свелина,
ако залък душа ми остане.
Излъжи, че не съм незапалена свещ,
дето чака теб сто години
пламък да минеш да ѝ дадеш,
и сетне да си заминеш...