автор: shtura_maimunka

Стоя в прегръдката ти,
мълчалива,
изплувала
от синьото на океана,
и моля те без глас,
не си отивай
на син воал
преди да стана.
А казах ли ти,
че отдавна диря
оная част
от бялото си тяло,
която дълго търся
да открия
отнета от Създателя
на мойто цяло.
Нощта съм,
бременна
от вопли и стенания,
а ти си
втората ми половина-
утрото
усмихнато в послания,
пристигнало след мен,
когато си замина.
Така наказал ни е Той
за винаги,
безкрайно да се търсим...
аз твоя съм
а ти си мой,
на Него...
няма начин
да се сърдим!