автор: dedenze

Не беше Елена от Троя, а от Габрово. Възрастна, мургава жена, слаба и висока. Всяка вечер я виждах да се прибира с големи, тежки торби пълни с растения. 12 годишен, вече знаех , че това са билки. Живееше в малка, порутена къщурка с един алкохолик сред постоянни скандали и разправии.
Когато я срещах натоварена с билките и помагах, разпитвах какви са и къде ги бере. През лятната ваканция ми предложи да ме вземе със себе си. Дойде в къщи, обясни на родителите къде ще ходим, какво да нося и облека. Беше неука, бедна и изстрадала, но познаваше до най-малки подробности почти всички растения. За месец научих за десетки от тях, как се берат и съхраняват. Когато се прибирахме капнали от умора, тя винаги носеше по- тежките торби и се грижеше за мен като майка. Предавахме билките на пункта за изкупуване и винаги ми даваше половината пари, независимо ,че береше повече и по- бързо.
Бели, жълти, червени кантариони, равнец, овчарска торбичка, бъз, глог, шипки, гъби... Какво ли не, до днес бера и ги познавам. Освен прекрасната екскурзия сред природата, леля Елена ме научи на преклонение и обич към твореца. Не допускаше да убивам насекоми и всякакви живинки. Билките се режеха и беряха така,че растението, коренната система и мицелът да се запазят.
Страхувах се от жаби,гущери и змии. Доста време и отне да ми покаже и убеди, че съм в пълна безопасност, без да ги унишожавам. Всичко е взаимно свързано и нужно. Там където имаше повече гущери и прилепи,почти нямаше комари и мухи. Край дупките и дуварите, обиталища на смока мишелов, нямаше полски мишки и т.н....
Старите бяха във възторг от мен. Сутрин скачах от леглото по-рано от уречения час. Бях заякнал и загорял от слъцето, а апетита ми двоен. С огромно нежелание тръгнах пак на училище на 15 септември. Ходех при леля Елена
почти всяка вечер да разбера какво и колко е набрала,бяхме приятели. Уроците
и задълженията нарастваха и нямаше време за билки.
На 17 години с мой съученик и приятел, поканихме на вечеря в изискано заведение две готини момичета. Лошото беше, че и двамата нямахме пари.
Цените тогава бяха такива, че ни трябваха 10 лева за четиримата. Родителите беше изключено да помогнат и да станат съучастници в нещо забранено – алкохол, „жени” и вечерен час.
Веднага се сетих за билките. Шипките бяха узряли. Трябваще в събота и неделя да наберем 50 килограма. Който е брал шипки знае какво означава това количество. Сексуалният нагон обаче, е най-голямата сила на света. Работехме като зомбирани но успяхме – 48 килограма,плюс спестеното от две закуски.
Приятелчето не беше виждало шипков храст. Не знаеше,че плода не се дърпа за да се откъсне, а се пречупва опашката с три пръста. Беше тръгнал по риза с къси ръкави и ръцете му бяха така изподрани,сякаш е бъркал в чувал с котки.
Обучих го набързо, на втория ден беше достоен съперник.
Запалили цигари в приятна компания и изискан ресторант, се чувствувахме като млади богове. За изподраните ръце казвахме, че сме правили ограда с бодлива тел – звучеше по достойно. „Дамите” ни гледаха с уважение и закачливи усмивки. Не подозираха, че всичко е благодарение на Елена от Габрово.