автор: jelyuena

Стоя изправена и се усмихвам,
че никой вятър мен не ме отвя.
След бурите изгряваше красива
една дъга. В сълзите беше тя.

Щастлива съм и мога да обичам,
живея пак след всеки земетръс,
във водни молекули сбрала всичко,
попиващи в съдбовната си пръст.

Мен слънцето ме гали всяко утро,
а нощем мрак в сърцето ми пълзи.
Знам, кръговратът им държи ме будна,
така не спират сините вълни.

И аз се чудя как намирам сила –
една частица в този океан...
Но капчицата там се е родила
и винаги ще се завръща там.