автор: annies

Пътят към дома понякога е прашен,
но следите винаги остават.
Вървиш със спомен мил или пък страшен-
спомените от дома не се забравят.
Със затворени очи дори ще стигнеш там-
следите,старите те водят.
Там никога не би бил сам-
смях,сълзи,мечти вратата ще отворят.