автор: phifo

Опитвам се като нормален юзър
любовница да си завъдя в скайпа.
Че тя за мене може да е муза,
но стиховете ми ще имат мама.

И няма да са чорлави и мръсни,
в носа да търсят истини с кутрето.
Признавам си — заради мене кръстиха
една редакция "Закрила на детето".

Но вече — край! Шерше жената,
макар да ме целува с електрони,
хайваните ми щом опитомява
и с рими, и със семки и бонбони.

И щом от късо изпращи искрица,
и гасне любовта буквално-няма,
ще наругавам думите си в жиците.
Но обещавам — никога на мама!...