автор: perko

В кенефа градски бързешката
веднъж случайно се отбих
и там направо на стената
следния прочетох стих:

„Разбит от мъка тук клечах
и с тъжни, едри сълзи плаках,
че изядох 4 порции грах,
а само една изаках!”

Нали и аз поет съм местен-
на място там, завчас реших
на този автор неизвестен
да му отговоря в стих:

„Колега, не плачи напразно!
Сълзите са съветник лош.
Изпий шише рициново масло
и ще акаш ден и нощ...”

И горд от своята проява
дописах на стената с кеф:
„Поетът е поет тогава,
когато е в кенеф...”